Parallels / Паралели (2015)

 „Паралели“ (2015): Осиротял пилотен епизод на обещаващо пътешествие до други измерения

** Режисьор : Кристофър Леоне

** В ролите : Марк Хапка, Джесика Рот, Ерик Джангман, Констанс Ву, Йорго Константин, Дави Джей, Майкъл Монкс, Йен Каселбери, Б.Дж. Гроган, Лорейн Лебланк и др.

** IMDb : Линк към IMDB

** Държава : САЩ

** Година : 2014

** Жанр : Екшън, фантастика

В света на научната фантастика съществува един специален, малко тъжен поджанр: загубеният пилот. Това са филми или епизоди, създадени с надеждата да родят цял сериал, но които по една или друга причина остават самичета, без продължение. Именно в тази категория се нарежда и „Паралели“ (Parallels) от 2015 г. Това не е конвенционален филм, а по-скоро амбициозен пилотен епизод, който разказва една изпълнена с въображение история, но така и не успява да излезе от тази начална фаза, оставяйки зрителя с усещане за недоизказана възможност.

Сюжетът: Порта към безкрайността

Историята започва, когато четирима млади приятели – сред които са Бейли (Марк Хапило) и сестра му Елинор (Джесика Роуз) – са призовани от тайнствения им баща в изоставен небостъргач в Ню Йорк, известен като „Сградата“. Там те откриват невероятно устройство, което се оказва портал към паралелни измерения. След внезапна активизация, сградата, заедно с тях вътре, е „хвърлена“ в друга реалност, различна от собствената им. Така започва тяхното приключение, което веднага се превръща в пътуване от измерение в измерение, търсейки начин да се върнат у дома, докато се опитват да разгадаят загадката, оставена от баща им, и да избягат от тайнствени сили, интересуващи се от технологията.

В центъра на историята е самата „Сградата“, която функционира като устройство, пътуващо между реалностите на всеки 36 часа. Тази концепция отваря врати към безкрайни възможности за сюжет. Зрителите виждат версии на Земята, където историята е поела съвсем различни пътеки – от постиндустриални пустоши до реалности, контролирани от авторитарни правителства. Както отбелязват рецензенти в IMDB, основната сила на „Паралели“ е именно в този неограничен творчески потенциал: „има толкова много възможности... безкрайни, всъщност, когато тръгнеш по сюжетна линия на паралелни светове.“

Продукция и стил: Незавършен шарм с ограничения

Като продукция, създадена със сравнително нисък бюджет, „Паралели“ притежава нещо, което някои рецензенти определят като „мръсна“ научна фантастика. Това означава, че фокусът пада върху героите и идеята, докато визуалните ефекти и сцените са минималистични. Камерата често е разтърсена, а диалозите понякога звучат спонтанно, което придава определена автентичност, но също така подчертава и бюджетните ограничения. Сетът на различните измерения често се крепи на малко декорирани интериори, а не на грандиозни градски пейзажи.

Актьорската игра е солидна, с харесвани от публиката изпълнения. Младите актьори успяват да представят убедителна групова динамика, а появата на Констанс У  в ролята на загадъчна и уверена пътешественичка между измеренията е една от ярките точки. Въпреки това, някои от отзивите сочат, че развитието на героите понякога е повърхностно, а мотивациите им – твърде опростени, като например постоянното търсене на изчезналия родител, което може да звучи прекалено сантиментално за подобна научно-фантастична постановка.

Наследство и загубен потенциал

Основният проблем на „Паралели“ не е в идеята, а в нейното неосъществяване. От самото начало е ясно, че това е пилот, написан с епизодична структура. Сюжетът завършва на отворен финал, поставяйки основите за митология, която така и не бъде разработена. Много зрители, гледайки го, са били убедени, че това е началото на нов сериал: „Този 'филм' изглежда повече като удължен пилот. Очевидно е, че цялата тази концепция е отворена за епизодичност. Напълно е подготвена за това.“

Разочарованието идва точно от това, че след тази пилотна серия не е последвало нищо. Проектът остава в небитието, „осиротял пилот“, както го наричат някои. Това е голяма загуба, защото светът на „Паралели“ има всичко необходимо, за да се превърне в завладяващ сериал в стила на класическия „Sliders“ (на който често се прави сравнение), но със съвременна визия и перспектива.

Заключение: Струва ли си да го гледате?

„Паралели“ е любопитен и заслужаващ внимание артефакт за феновете на научната фантастика. Той не е завършен шедьовър, а обещаващ прозорец към една неосъществена вселена. Гледан като самостоятелен филм, може да изглежда несвързан и с твърде повърхностни герои. Но гледан като доказателство за концепция, като творчески експеримент, той разпалва въображението и навява тъга за онзи сериал, който е могъл да бъде. Ако обичате истории за паралелни реалности и сте със сърце за незавършени, но амбициозни проекти, „Паралели“ определено си струва 90 минути от вашето време. Той ще ви накара да се чудите какво ли е било очакваното пътуване, и защо то така и не започна.