Halloween Kills / Хелоуин убива (2021)

 „Halloween Kills“ (2021): Празникът на гнева и колективната травма

** Режисьор : Дейвид Гордън Грийн

** В ролите : Джейми Лий Къртис, Джуди Гриър, Антъни Майкъл Хол, Анди Матичак, Ник Касъл, Омар Дорси и др.

** IMDB : Линк към IMDB

** Държава : САЩ, Великобритания

** Година : 2021

** Жанр : Драма, екшън, ужаси, трилър

Четиридесет и три години след оригиналния филм на Джон Карпентър и три години след успешното завръщане на франчайза с „Halloween“ (2018), Майкъл Майърс отново се завръща, този път с още по-безкомпромисна ярост в „Halloween Kills“. Режисьорът Дейвид Гордън Грийн продължава своята трилогия, като напуска относително сигурните територии на римейка/секвел и се гмурка в чист, нефилтриран хаос. Този филм не е за изтънчени сюжетни обрати или дълбоко развитие на героите. Той е за неспирния, почти митологичен гняв на един неуморен убиец и за още по-разрушителния гняв на общността, която той десетилетия наред е тероризирал.

Сюжет: Нощта продължава

Действието в „Halloween Kills“ започва буквално минути след края на предния филм. Лори Строуд (Джейми Лий Къртис, по-резервирана, но решителна, заседнала в болница) вярва, че най-после е убила Майкъл след пожара в мазето. Но Майкъл Майърс (изигран от Джеймс Джуд Кортни и Ник Касъл) е нещо повече от човек. Той оцелява и започва ново кръгозорно шествие към дома си в Хейдънфийлд, оставяйки зад себе си реки от кръв. Тук филмът прави своя най-интересен и противоречив ход: той разширява фокуса от Лори и нейното семейство към цялата общност.

Жителите на Хейдънфийлд, травматизирани от събитията преди 40 години и от новата вълна на насилие, се обединяват. Водещи сили стават Томи Дойл (Антъни Майкъл Хол), Линдзи (Кајл Ричардс) и други оцелели от оригинала. Тяхната цел е проста: да намерят Майкъл и да го унищожат. Лозунгът „Злото умира тази нощ!“ става бойна вик, която обаче бързо се превръща в ироничен коментар за слепия развой на тълпата.

Теми: Линчът, тълпата и митът за Майкъл

„Halloween Kills“ е може би най-явно социално-политическият филм от поредицата. Той директно разглежда психологията на тълпата, мълвата и как легитимният гняв се изкривява в параноична саморазправа. Филмът съзнателно създава паралели между неспирното насилие на Майкъл и избухващото насилие на гражданите, които нападат и обвиняват грешните хора. Това е притча за токсичната, самопоглъщаща се природа на неконтролирания гняв, който в крайна сметка причинява още повече жертви.

Втората основна тема е митологизирането на Майкъл Майърс. Чрез спомени и разкази на герои от миналото, той се представя не просто като психично болен човек, а като неспирен, почти свръхестествен дух на злото. Филмът отхвърля психологическите обяснения от по-старите сиквели и застава твърдо на позицията, че Майкъл е чистото зло, което съществува само за да убива. Това засилва неговия ужас, но също така прави конфликта по-елементарен и по-малко нюансиран.

Предимства и недостатъци

Филмът блести в своите технически аспекти. Музиката на Джон Карпентър, Коди Карпентър и Даниел Дейвис е великолепна – пулсираща, тревожна и епична. Кинематографията и редизайнираните убийства са изключително изразителни и безмилостни, като някои от тях са сред най-твърдите в поредицата.

Където обаче „Halloween Kills“ се спъва, е в сценария. Диалозите често са тежки и прекалено експозиционни (повтарянето на „Злото умира тази нощ!“ става почти пародийно). Разширяването на актьорския състав води до повърхностно развитие на много герои, които са просто мишени или гласове в тълпата. Иронията на тълпата е представена твърде буквално, без особена финес.

Заключение: Суров, но важен етап

„Halloween Kills“ не е съвършен филм и вероятно няма да бъде определен като класика като оригинала. Той е суров, прекален, понякога неудобно повтарящ се. Но е и смел и амбициозен опит да се преосмисли хорър франчайз като разказ за колективна травма и социален разпад. Той функционира най-добре като втора част на трилогия – ескалация на насилието и отчаянието преди финалното разрешение (очаквано в „Halloween Ends“).

Това е филм, който ще остави феновете разделени: заради своята непринудена жестокост, липсата на експлицитни финални обрати и мрачната си визия за човешката природа. Но една негова теза е неоспорима: във вселената на Хейдънфийлд истинското зло може да бъде заразно, и то не винаги се носи под маска.