В дълбините (2020) - Човешката дързост срещу природата
„В дълбините“ (Underwater) е американски научнофантастичен екшън хорър филм от 2020 г., който вкарва зрителя в бездната на Марианската падина – най-дълбокото и неизследвано място на планетата ни. Режисьорът Уилям Юбанк създава напрегната, клаустрофобична атмосфера, в която малка група изследователи се бори за оцеляване срещу природни сили и същества, пробудени от човешката дързост. Филмът се превръща в по-късна култова находка за феновете на жанра, особено благодарение на неочакваната си развръзка.
Съществуването в титанов костюм:
Начало без да си поемем дъх: Филмът започва с катастрофата, като не дава на зрителя и героите време за ориентация, което засилва чувството на дезориентация и паника.
Технологии срещу природа: Успешните технически решения на героите често се оказват недостатъчни срещу примитивната сила на океана и неговите обитатели, подчертавайки тяхната уязвимост.
Клаустрофобична естетика: Снимките в тясно пространство, тъмнината, осветена само от фенерчета, и обривите на костюмите допринасят за постоянен стрес.
Сюжет и заложена тема за оцеляване
Действието се развива през 2050 г. в подводния научно-сондажен комплекс „Кеплер 822“, управляван от корпорацията „Тиан Индъстрийс“. След като силен трус разрушава голяма част от станцията, механикът Нора Прайс (в убедително изпълнение на Кристен Стюарт), заедно с оцелелите от екипа, са принудени да потърсят спасение. Спасителните капсули саунищожени и единственият им шанс е да преминат по дъното на океана до съседната станция „Робък“, използвайки тежки, устойчиви на налягане дълбоководни костюми.
Пътуването им се превръща в кошмар. Освен с непреодолимото налягане и постоянно намаляващите запаси кислород, те трябва да се сражават и с неизвестни морски същества, които изглежда са атакували станцията. Както отбелязва биологът Емили Хавершъм (Джесика Хенуик), катастрофата не е случайна: „Прекалено дълбоко пробихме. Прекалено много взехме.“ Това се оказва ключ към филма – тема за човешката егоистична намеса в девствени среди и последвалата отплата.
Тайната на филма: Лъвкрафт и Ктулху
Най-интригуващият елемент на „В дълбините“ идва към финала, който го превръща от стандартен „монстър филм“ в нещо много по-епчно и митично. Режисьорът Уилям Юбенк потвърди, че гигантското същество, което се появява в последния акт, е никой друг, а легендарният Ктулху – Великият древен от митологията на Х. П. Лъвкрафт.
Идеята се е зародила след снимките. В сценария съществото беше наречено просто „Бехемот“. По време на дългия двугодишен пост-продакшън обаче Юбенк и екипът решават да насочат дизайна към по-мистичен, лъвкрафтовски образ, използвайки факта, че героят е в публично достояние. Това решение добавя нова, космическа размерност на ужаса. Героите се изправят не срещу обикновен хищник, а срещу древно, богоподобно същество, чиито размери и мощ ги правят нищожни. Това съвсем в духа на Лъвкрафт превръща филма в разказ за съприкосновението на човека с непознатото и непознаваемото.
Кулминацията е героична и трагична. Нора открива, че има само две спасителни капсули, и жертва себе си, за да спаси останалите двама оцелели. За да осигури бягството им и да унищожи съществата, тя претоварва ядрения реактор на станцията, причинявайки огромна експлозия.
Продукция, визуални ефекти и актьорски състав
Филмът се отличава с качествени визуални ефекти и иновативни техники на снимане. Сцените „под вода“ са заснети на сухо, в тъмни студия, чрез техника, наречена обемно сканиране. Светлината от фенерчетата на героите осветява частици във въздуха, които по-късно са заменени с цифрова вода, което създава изключително реалистичен ефект на потъване в мрак. Актьорите са носили автентични гмуркачи костюми с тегло около 140 фунта (63 кг) всеки, което е допринесло за достоверността на изпълненията им.
Кристен Стюарт носи филма на плещите си с издръжливо и физически изискано изпълнение, далеч от стереотипа й от тийнейджърските драми. Поддържащата роля на Венсан Касел като капитана Люсиен добавя опит и трагична тежест.
Рецепция и наследство
При премиерата си „В дълбините“ получи смесени отзиви от критиците и не постигна финансов успех, като събра едва 41 млн. долара при бюджет от 50-65 млн. долара. Някои критици смятат, че сюжетът е твърде производен на класики като „Бездната“ и „Чужденецът“, а развитието на героите е недостатъчно.
Въпреки това, филмът намери своята верна публика сред феновете на хоръра и научната фантастика. Мнозина зрители оцениха некомпромисното напрежение, визуалния стил и особено смелата любкрафтова насоченост, която го отличава от други подобни продукции. Откритието, че се бият срещу самия Ктулху, му даде статут на култова забавна находка, която продължава да се открива и обсъжда от нови зрители в стрийминг платформите.
„В дълбините“ е ефективен и напрегнат трилър, който носи класическите елементи на жанра за оцеляване в екстремна среда. Но благодарение на смелата си любкрафтова развръзка, той надхвърля рамките на обикновения „монстър филм“ и става предупреждение за последствията от човешкото его и за ужасяващите тайни, които може да крият дълбините, които все още сме решили да нарушим.
Публикации
