Sick / Под карантина (2022)

 Под карантина (2022): Пост-пандемичният кошмар на Кевин Уилямсън

Постер на филма Sick / Под карантина (2022)


** Режисьор : Джон Хайемс

** В ролите : Марк Менчака, Джейн Адамс, Гидеон Адлон, Дилън Спрейбъри, Джоел Кортни, Крис Рийд, Витлеем Милион

** IMDB : Линк към IMDB

** Държава : САЩ

** Година : 2022

** Жанр : Мистерия, трилър, ужаси

Филмът „Под карантина“ (оригинално заглавие Sick), излязъл през 2022 г., се превръща в един от първите и най-ефектни филми на ужасите, които директно пресъздават глобалната травма от пандемията от COVID-19. Създаден от легендарния сценарист на „Писък“ Кевин Уилямсън, филмът превръща страховете и параноята от самоизолацията в модерна готика с елементи на екшън и трилър, която получава одобрението на критиците и феновете с рейтинг 87% в Rotten Tomatoes.

Сюжетът: Изолация, която се превръща в капан

Действието започва през април 2020 г., когато младежът Тайлър е преследван и убит от маскиран неизвестен. Паралелно с това, студентките Паркър и Мири решават да прекарат карантината в уединения къща на езерото на семейството на Паркър, за да се предпазят от заразата. Техният опит за сигурно убежище обаче бързо се превръща в ад, след като към тях се присъединява Диджей, гаджето на Паркър, а след това къщата е атакувана от мистериозен убиец с маска, който открадва телефоните им и ги ловува една по една.

Убиецът се оказва част от фамилия на отмъстители, които търсят виновни за смъртта на техния син Бенджи, който е загинал от COVID-19, след като е заразен от Паркър по време на парти. Цялостната идея на филма е темата за възмездието и за това как трагедията може да изкриви съзнанието и да създаде убийци.

Връзка с класиката „Писък“ и иновациите

Филмът носи силния почерк на Кевин Уилямсън, който умело вплита в сценария си характерните за „Писък“ елементи: модерната, медийно-осъзната младеж, мрачният хумор и напрегнатите сцени на преследване. Въпреки това, „Под карантина“ не е просто римейк, а иновация в жанра, като използва спецификата на пандемията за да създаде реалистични и зловещи ситуации.

Един от най-силните моменти във филма е сцената, в която Паркър, след като успява да избяга от убиеца, се опитва да спре кола на шосето за помощ. Шофьорът обаче отказва да я пусне вътре, докато не си сложи предпазна маска, а предложената маска се оказва напоена с хлороформ. Този момент не само е трилър елемент, но и коментар за параноята и разединението в обществото по време на пандемията.

Режисура и визуален език

Режисьорът Джон Хайъмс, известен с работата си в екшън и хорър проекти, придава на филма динамичен темп и визуална ефективност. Той използва техники като дълги кадри, рязки монтажни преходи и напрегнат саунд дизайн, за да усили чувството на безпомощност и постоянна заплаха. Хайъмс предпочита да създава напрежение чрез атмосфера и звук, вместо да разчита на евтини изненади и скокове.

Критическа рецепция и значението на филма

„Под карантина“ е определен от мнозина като „исключителен нов слашър“. Критици от Variety го описват като „забавен капсулен филм за колективния страх, който ни обсеби през последните три години“, а The Guardian отбелязват, че филмът умело използва контекста на COVID-19, за да създаде релевантна, а не изкуствена или превзета история.

Въпреки всичко, филмът не е без своите критици. Някои от тях смятат, че контекстът на пандемията е използван предимно като трик, а не като дълбока социална критика, и че сюжетът е твърде близък до стандартните сценарии за ловуване в къща на езерото. Въпреки това, за мнозина фенове на жанра, филмът се превръща в успешна, атрактивна и навременна лента, която ще остане в историята като един от първите филми, опитали се да осмислят глобалния шок от пандемията чрез призмата на хоръра.

Наследство

„Под карантина“ е филм, който ще се хареса на феновете на „Писък“ и на слашърите като цяло. Той е добре написан, добре заснет и предлага достатъчно кръв и напрежение, за да удовлетвори аудиторията. Въпреки че може да не е най-дълбокият социален коментар за пандемията, той е ефективна и забавна филмова почивка, която напомня, че понякога най-големите чудовища идват не от фолклора, а от ежедневието ни.

Публикуване на коментар

По-нова По-стара