Nightwatch: Demons Are Forever / Нощният пазач: Демоните се предават по наследство (2023)

Нощният пазач: Демоните се предават по наследство (2023): Когато призраците от миналото те преследват

** Режисьор : Оле Борнедал

** В ролите : Николай Костер-Валдау, Улф Пилгорд, Фани Леандер Борнедал, Паприка Стен, Соня Рихтър, Ким Бодниа

** IMDB : Линк към IMDB

** Държава : Дания

** Година : 2023

** Жанр : Ужаси, мистерия, трилър

Преди близо три десетилетия датският филм „Нощният пазач“ (1994) на режисьора Оле Борнедал се превърна в култова класика на скандинавския хорър, успявайки да превърне работата на нощен пазач в патрулиращ по коридорите на моргата в източник на чист, психологически ужас. Сега, през 2023 г., Борнедал се завръща в същата мрачна вселена с продължението „Нощният пазач: Демоните се предават по наследство“. И ако трябва да бъда искрен, това е един от онези наследствени сиквели, които почитат оригиналното творение с носталгия и техническа компетентност, но успяват само отчасти да уловят неговата революционна искра. Този филм е за феновете, но едва ли ще създаде нови.

Сюжетът премества фокуса към следващото поколение. Ема (в изпълнение на Фани Леандер Борнедал, дъщеря на режисьора), дъщерята на Мартин от първия филм, е медицинска студентка, обсебена от мистерията, която преследва семейството ѝ. За да разгадае тъмната истина за съдбата на родителите си, тя поема същата зловеща работа като нощен пазач в същата морга. Нейното разследване буди от кома легендарния сериен убиец Вьормер (отново в зловещо изпълнение на Ролф Ласгорд), като по този начин започва нова спирала от насилие. Идеята за поколенческа травма – как демоните на родителите се предават на децата – е солидна и добре изградена основа. Когато Ема се опитва да изчисти името на семейството си, филмът успява да създаде прилично напрежение, особено в първата си половина, както споделят зрителите.

И точно в това се крие както силата, така и слабостта на филма. За дамите и господата, които са израстнали със страхът от оригинала, продължението предлага приятна доза носталгия. Заснемането на същите локации, завръщането на оригиналните актьори (освен Ласгорд, и Николай Лий Коас в ролята на Мартин) и фактът, че сценарият отново е дело на Оле Борнедал, придават автентичност. Визуално, филмът е добре заснет, с минимално използване на компютърна графика и с ефективна, нервиразкървавяща звукова картина (по-специално зловещият звук на режещо се перо). Фани Борнедал се справя добре с ролята на своята героиня, предавайки уязвимост и решителност.

Обаче, филмът не успява да се освободи от дългата сянка на своя предшественик и страда от проблеми, характерни за много наследствени сиквели. Мнозина критици и зрители отбелязват, че разказът е твърде бавен за почти два часа времетраене и често се чувства като разтеглена 90-минутна история. Втората половина губи импулса, като мотивите на героите стават „объркващи“, а развръзката е определена като „разочароваща“ и следваща твърде общ шаблон. Един рецензент я нарича „много обща“, което прави филма по-предвидим и по-малко иновативен, отколкото можеше да бъде. Това е филм, който играе на сигурно, повтаряйки вече познати ходове, вместо да търси нова дълбочина в старата митология.

И така, за кого е този филм? Ако сте фен на оригинала от 1994 г. и искате да се върнете в този мрачен свят, да видите познати лица и да усетите отново част от атмосферата, „Демоните се предават по наследство“ ще ви достави умерено задоволство. Както казва един носталгиращ зрител: „Всеки, който обича оригинала, ще бъде доволен от продължението, стига да намалят очакванията си.“ Обаче, ако не сте запознати с класиката, този филм може да не успее да ви впечатоли самостоятелно. Някои отзиви посочват, че за нови зрители той „не предоставя много забавление“ и не успява да стои самостоятелно.

В заключение, „Нощният пазач: Демоните се предават по наследство“ е като внимателно опазван семейно наследство – с уважение към произхода и с ясни следи от миналото, но без същата съкровена, революционна енергия. Това е компетентно, добре направено продължение, което ще зарадва вече посветените фенове, но едва ли ще предизвика същите кошмари у ново поколение. За мен, това е напомняне, че понякога демоните на миналото са най-силни именно в нашите спомени, а не в опитите да бъдат пресъздадени.